Безименният град между Добринище и Банско е разкрит съвсем случайно. През 2003 година при строителни работи по изграждането на параклис Свети Никола в едноименната местност изпод земята изскачат крепостни стени. След това започват проучвания на терена и малко по малко се открива цял древен град. Проучванията се ръководят от Владимир Баряков, уредник и археолог в Музеен комплекс Банско.
Множеството находки в района дават основание да се смята, че там, преди повече от 3500 години – между 2000 г. пр. Хр. и XVII век – е имало голямо и многолюдно селище.
В местността са открити скелети с ръст 1,8 – 2 метра. В днешно време тази човешка височина може да е нещо напълно нормално, но в онези времена това е внушителен ръст. Въз основа на този факт, учените изказват хипотеза, че по тези места са живели траки от племето Даи, описани от Омир като смели и величествени, привличани за съюзници от гърците за войните помежду им.
Наименованието на древното селище е една от големите загадки на разкритите руини – сред тях не е открит надпис, насочващ за името. Освен това не са открити и писмени източници, свидетелстващи за определяне на името на града. От тук и сегашното „име“ на крепостта: Безименният град.
Как се стига до Безименния град
Безименният град е разположен на естествено възвишение в северните поли на Пирин планина между Банско и Добринище. Пътеката към старините започва от стария черен път между двете градчета.
За да стигнете началото на пътеката, трябва да се отбиете от главния път между Банско и Добринище. Отклонението се пада вдясно (към планината) на 1,8 км от крайната табела на Банско в посока Добринище. Там на отбивката има остатъци от указателна табела, но нищо не може да се прочете. Ако идвате откъм Добринище, табелката все още е цяла и четима.
Завивате по отбивката и продължавате по черния път. В лявата част на пътя има изграден колоездачен маршрут, който стига до началото на пътеката към крепостта. Именно този вело-маршрут е най-добрият ориентир към обекта.
На около 1,2 км след отбивката от главния път е първото разклонение от черния път към крепостта. Пада се на един голям завой. За ориентир, в близост, от другата страна на пътя има малко езеро. Ако решите, може да хванете това разклонение. По него ще стигнете до подножието на крепостта. Пътят е широк и твърд и може да се измине с лека кола. Разстоянието от там до крепостта е малко повече от километър.
Друг вариант е да продължите по черния път, успоредно на вело-маршрута и там, където той се отделя от пътя, да оставите колата и да продължите по изградената алея. (Между другото малко след това място черният път става много лош и трудно може да се измине с кола.)
В далечината се вижда дървена беседка, до която се стига след 5-10 минути пеша. От тази беседка нагоре започва пътеката към Безименния град.
Пътеката е доста стръмна и за кратко разстояние, което се изминава за около 10 минути, се качва доста нависоко. Там на високото пътеката се разклонява – направо е към близката река, наляво е към едни скали с красива панорамна гледка, а надясно е към самата крепост. Още съвсем малко и сте на крепостта.
Какво да видим
Това, което се вижда в момента от нея не е кой знае колко много, но в действителност всички разкрити останки заемат площ от около 25 декара. Приятно е човек да се разходи там и да разгледа руините. Разкрити са няколко големи помещения. Направена е и пътека между тях. На няколко места има информационни табелки.
На най-високото място, върху ранно-християнска базилика е построен сегашния параклис Свети Никола. В него може да се влезе.
За обекта няма входна такса. Човек може да си стои там и да си обикаля край останките колкото си иска.
„Друми в думи“