Бабинден.
Родило се е бабинче…
Домовете на Разлог ухаят на капама и прясно изпечени баници.
От старите сандъци жените са извадили носиите – белите кошули, алените фустани, кушаците и пъстроцветните цадилки:
„Пустата разложка носия,
голема е гиздосия.
Со сребръни ножици кроена
со златна игла шиена“
И най-напред, на този ден младата майка „поливала“ благословените ръце на бабата, помогнала при раждането.
Бабата запретвала до лактите белите ръкави, изправяла се в цял ръст и се повдигала на пръсти, за да нарасте рожбата като бор, ако е син, да нарасте като трепетлика – ако е дъщеря.
Младата майка поливала ръцете на бабата – с крундирче над бакърен леген и наричала:
„Да полеем на бабата
сос пиринска бистра вода
що е баба бабувала
на моята мила рожба…“
Дарявала калъп домашен сапун, кенарена кърпа и зеленикава шамия – синджирлия, а бабата отговаряла:
„Сполай ти, мила невесто,
за дар и за поливане!
Да дочакам с вас заедно
да главиме, да жениме!“
Подир пладне, от всяка махала, всички майки, баби и бабинчета отивали на градския мегдан да играят бабино хоро. Думкали тъпани, хорото се виело на няколко ката от моми, невести и мъже. Играели и баби с бабинчета.
По едно време тъпаните млъквали. Хорото спирало.
И в средата на мегдала оставали само бабите с бабинчета. Започвало същинското бабино хоро.
Най-старите и най-малките заигравали хоро. Старинно. Бавно. Тържествено.
Бабите, облечени с аби, опасани с престилки – бадамета. Забрадени с различни кушаци, обути с бели везани чорапи и папуци, заденали в цедилки бабинчетата с пискюли шапчици на главите и завити в бабчеви пелени, пеели на две тройки с ъцане и повторения:
„Айде, баби, да тропнеме,
Карамфилю, Трендафилю,
на хорото, бабиното,
сос внучета – бабинчета,
бре синове, бре щерчини.
Заденати в цедилките,
приткавани, разшарени,
сос чорапе накачени“
loading...
