Астрономи откриха над 100 малки планети отвъд Нептун

писъкът от съседи на Плутон значително се удължи, което увеличава шансовете на изследователите да разбулят мистерията около предполагаемата Девета планета.

Астрономи откриха нови 139 космически тела, които спадат в категорията малки планети. Това е термин, който се отнася за малки тела, които орбитират около Слънцето, но не са нито планети, нито комети. Те са разположени в тъмните и студени покрайнини на Слънчевата система – далеч отвъд орбитата на Нептун.

Новите попълнения в клуба на малките планети съставляват едва 5% от броя на всички транснептунови обекти (trans-Neptunian objects – TNO), тъй като, според астрономите, те наброяват около 3000.

Структура на Слънчевата система, включваща планетите, планетите джуджета, астероидните пояси и най-големите транснептунови обекти. Източник: Wikipedia

Ловецът на тъмна енергия DES

Изследователи анализираха данните, събрани от изследователската програма Dark Energy Survey (DES) през първите четири години от работата ѝ – от 2013 г. до 2017 г. DES изучава космоса с помощта на 520-мегапикселова камера, която е монтирана на 4-метровия телескоп Blanco в обсерваторията Серо Тололо в Чили.

Както подсказва името на програмата, основната цел на DES е изследване на тъмната енергия. Това е сила, за която се смята, че е отговорна за ускоряващото се разширяване на Вселената. Освен за тази цел, получените изображенията с висока разделителна способност се използват за редица други изследвания. Едно от тях е търсенето на малки планети в нашата Слънчева система.

Голямото „пресяване“

Изследването започна с наблюдение на 7 милиарда обекта, заснети от DES. След изключването на обекти, които се появяват на почти едно и също място в различните нощи, като например галактиките, обектите спаднаха до само 22 милиона. Oт тези 22 милиона обекта 400 са счетени за вероятни транснептунови обекти, след като техните движения бяха проследени в продължение на поне шест нощи.

През октомври 2007 г. космическият кораб New Horizons на NASA заснема планетата джудже Макемаке от разстояние 52 AU (7,8 милиарда км). Наблюдава се как отдалечените звезди и галактики остават почти стационарни, докато транснептуновата планета джудже Макемаке се измества значително. Източник: NASA, JHUAPL, SwRI, Daniel Bamberger

След проверки в продължение на месеци, екипът определи, че 316 от тях са наистина транснептунови обекти. Повечето от тях са познати и вече каталогизирани обекти. Те се намират на между 30 и 90 астрономически единици (astronomical units – AU) от Слънцето, а 139 от тях са нови за науката. (1 AU е разстоянието между Земята и Слънцето, което се равнява на 150 милиона километра.)

Техниките за изследване, които се разработиха при това проучване, могат да подпомогнат бъдещи търсения на транснептунови обекти. Eдна от обсерваториите, които ще се възползват от тях, е базираната онлайн Обсерватория Вера Рубин, която се очаква да започне работа през 2020 г.

“Много от програмите, които сме разработили, могат лесно да се приложат към различни бази данни, като например тези, които Обсерваторията Рубин се очаква да събере“, споделя в изявление Педро Бернардинели, аспирант по физика и астрономия в Университета в Пенсилвания.

Мистериозната Девета планета

В момента се провежда анализ на цялата база данни от DES. Предполага се, че така ще се открият още поне 500 транснептунови обекта. Такива открития могат да се окажат ключови за доказването или отричането на съществуването на Девета планета – хипотетична планета, за която се смята, че се спотайва в далечните кътчета на Слънчева система, на стотици астрономически единици от Слънцето.

Орбитите на шест от най-отдалечените транснептунови обекти в Слънчевата система (в лилаво). Всички те са „изтеглени“ в една посока. Това се обяснява със съществуването на хипотетична Девета планета (или Планета Х). Очаква се нейната орбита да следва оранжевото очертание. Източник: Caltech / Robert Hurt

Основен довод за наличието на такава планета произлиза от аномалии в орбитите на някои транснептунови обекта. „Съществуват теории за гигантска планета, което е била част от Слънчевата система, но вече не е, или която е много далеч и много масивна, но прекалено бледа, за да може да се наблюдава“, твърди Гари Бърнстийн, съавтор на изследването и професор по астрофизика в Университета в Пенсилвания.

„Направата на каталог е забавната част от изследването“, добавя Бърнстийн. „След като създадем тази база от данни, трябва да сравним това, което сме открили с това, което теориите сочат, че трябва да открием.“